Бррр. Мен снежните покриви винаги ме изненадват. Не бих казала приятно. Тази година не обърнах подобаващо внимание на есента. Разни емоции и близки срещи с хора в бели престилки ( не става въпрос за моето здраве, не се тревожете) ме оставиха неприятно изтръпнала и неглижирала далеч по-важни неща от някакви си сезони. С две думи, дълга пауза, но не по моя вина.

И така ... днес имах един брой нещастно дете, което сутринта по тъмно трябваше да излезе в мокрия сняг и да отиде на училище, макар че се беше запънало на вратата и упорито отказваше да продължи. И още едно, което пък нададе вой, че иска навън да прави снежен човек, ама е болно и трябва да седи на топло до радиатора и да кашля в изолация. Общо взето недобро начало на така "възлюбената" ми зима. Отивам да потърся бутилката, в която пазя коледния дух. А междувременно подбрах със сто зора нещичко от безцелните кадри, които стоят от сума време на картата ми. Един вид да си кажем довиждане с тоз' труден, хаотичен и тежък период, който не ми беше хич симпатичен, хеле пък вдъхновяващ, но пък трябваше някак да бъде преплуван. 

Липсва ми зеленината. 

Открих най-после безпогрешна рецепта за кифлички. Не е лесно да ги ядеш горещи, но се справяме някак си:)

Откритие поредно: готвенето на сач. Страшно бързо, удобно и лесно.