Декемврийски отличници

Дойде най-после и началото на тазгодишното предколедно печене. Доста безрезултатно до момента всъщност, защото както обикновено не успявам да заделя нищо за празниците. Идеята ми беше да прибирам незначително количество от произведеното (да речем половината), да го съхранявам в кутии на хладно и като дойде време, тържествено да раздам на близките хора, които високо да оценят моя труд, ахкайки и примлясквайки с удоволствие. Уж, нищо сложно.

Дали се получи така, както си го представях? Досещате се, че навярно не съвсем. Меденките, неразумно замесени само в една доза, освен че ми костваха братско-сестринска разправия за разпределяне на "най-хубавите" формички, както и на тема "аз се справям по-добре, пък ти за нищо не ставаш" и "ух, каква е грозна твоята", взеха, че поприключиха в рамките на два дни. Почти четиригодишният ми син обяви, че това били сладки за неговия предстоящ рожден ден и лапайки с пълни шепи, наложи вето върху каквото и да било заделяне на все пак някаква бройка според моите първоначални планове.

Това означава само едно. Пак ще се правят. Поне в двойна доза. В случай, че се интересувате от една от любимите ми и многократно изпитани рецепти на всички времена, и преди съм  я публикувала ето ТУК. За разлика от повечето рецепти, при които меденките са твърди в началото и трябва да се почака, за да омекнат, тези приятелчета тук са готови за консумация на секундата. Това всъщност би могло да се разглежда и като минус, ако предпочитате да не се изкушавате и искате да заделите за Коледа.

А ето го и другия отличник в декемврийската поредица. Кекс, който опитах по стечение на обстоятелствата на едно много приятно дамско събиране. Рецептата забърсах малко между другото, та се наложи донагласяне в процеса на бъркане. Но, ах, колко е вкусен! Според това какви плодове и ядки сложите, всеки път ще се получава нещо чаровно различно, но гарантирано винаги прекрасно. Вкусотията, която първоначално опитах, няма нищо общо с моето произведение, но пък всяко е разкошно по своему.

Оригиналната рецепта на този чуден Кекс със сушени плодове и ядки е следната:

2 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. нарязани сушени сини сливи и кайсии

1 ч.ч. полусмлени орехи

ванилия

карамфил

3-4 с.л. брашно+ 1 пакетче бакпулвер

Аз действах по следния начин:

Заместих захарта с половин чаена чаша кафява захар, затова и цвета при мен се получи по-тъмен. Плодовете реших да са стафиди и кайсии. Ядките - сурови лешници. Вместо карамфил използвах канела. Тъй като яйцата бяха доста големи, сложих повечко брашно - около 5-6 с.л. брашно от лимец. Сместта на финала е с консистенцията на по-гъсто и тежко кексово тесто.

Пече се на загрята на 200 градуса фурна около 40 мин, като се проверява с клечка за готовност.

Импровизирайте, както обичат да казват в кулинарните тв предавания :) При нас коледното печене продължава, въпреки че имам много против срещу подчертано само моята си роля на главен и по-скоро единствен чистач на тестено-брашнения ужас, който се стели из цялата кухня след едно такова семейно начинание. Но важно е да се трупат спомени и с весел кикот да се извършват набези върху все още врялите меденки зад гърба ми. Пък съвършените форми и перфектната украса ще ги оставим за друг път.