Милото ми дете (вече на 7 и половина години) твърдо е решила какво ще учи и работи като стане голяма. Това ни превръща в нещо като жертви на нейния ентусиазъм отсега да се упражнява в мечтаната професия. А по-точно, смята да замине за Лондон, където да се реализира като интериорен дизайнер (!). След тазгодишното посещение в този град, тя е убедена, че ще се върне да живее в него като студентка. Междувременно се вихри из настоящия ни дом, въоражена със силиконов пистолет и подръчни материали, събирани къде ли не. Като прибавим и малкото (почти 4 годишно), което пък иска да снима филми "за рибките в океана" и упорито се труди над плувните си умения в басейн засега, разнасяйки пластмасов фотоапарат "за подводни снимки", ми става съвсем малко тъжно. Освен пък ние с мосю бъдещ пенсионерин да си купим сламени капели и да се заселим из Прованса, ама не нашенския, а френския. И там да идват да ни посещават лейди дизайнерката и господин операторът синеок блондин.

Тук по-надолу ще се насладите на мераците за есенна украса на детето. Моята роля беше да занимавам господинчото (беше детектив доскоро, но сега е новоизлюпен самурай), за да не се пречка.

П.П. Опитвам се да се сетя каква бях аз на 7 години. Имам спомен за дете с ключ на врата, което четеше "Макс и Мориц" и с часове разглеждаше Пиф-ове. Дали съм си мечтаела каква да стана? Едва ли ... аз сега не зная какво искам, камо ли тогава ...