Обичам денят да започва така. Закуска от градината, която даже рядко стига до чинията. Продължава с дълга разходка в гората и скромен пикник на сенчеста полянка под високи борове. "Ти изглежда добре си почиваш?!", ми каза наскоро някой. Почивам си и още как! Улавям всеки миг, който ми носи наслада и си ги трупам на склад. А лятото е на път да се изтъркаля и колкото и силно да го дърпам за полата, то все пак ще си отиде. И пак ще нахлуе онова бясно ежедневие, в което дишаш на пресекулки и то, ако ти остане време.