Историята на тези рози не започва с чакан повод, напудрен бутик за цветя, красива опаковка, бутилка вино, шоколадови бонбони и усмихнат, малко театрален жест на поднасяне. По-скоро е толкова прозаична, че за малко да не обърна внимание. Но  все пак ... в залеза на горещ, прашен и почти бездиханен ден, сгушен в парещата сянка на бетонен блок, лежи огромен наръч с дъхави рози. Няма надежда, че ще се купят. Така нежни, те не издържат високите температури и са на път да се предадат. Очаква ги вероятно някаква незнайна и ужасна съдба на изостаналите увяхващи цветя. Но върху тях попада погледът на уморен, запътил се към дома човек. Който определя себе си за неромантичен. А после се чуди какво да прави с всичките тези рози. Та той няма достатъчно буркани, камо ли вази, в които да ги сложи. "Искаш ли? Избери си най-хубавите." Историята завършва с радостните възгласи на моите деца и очарованите усмивки на по-възрастните обитатели на къщата. Има жестове и жестове.