Летни емоции: Кан

Втори ден от екскурзията. Все още сме в Генуа. След обилна кроасанена закуска и убийствено силно еспресо разгъваме картите и обсъждаме накъде да продължим. Дали да не останем една нощ в Сан Ремо?! Или да пренощуваме в Ница?! Цените на хотелите в Ница набързо ни отказват от този вариант. Решаваме да тръгнем, пък ще видим....по някое време ни осенява...ще останем в Кан, ще открием хотел, в който да се позиционираме за 4 дни. Ще използваме града като база, а ще пътуваме всеки ден до различни места.

Излизаме от Генуа дълго време. Споменах ли колко объркани ми се видяха пътищата там? Имах чувството, че никога няма да се измъкнем от тези преплетени улици и до края на живота си ще гледаме магистралата да минава над главите ни, без да можем да се покатерим на нея....Навигацията непрекъснато преизчислява маршрута, а пътните табели само ни объркват. След час обикаляне най-после успяваме да се доберем до аутобана откъм верния вход. Поемаме към границата с Франция. За мое огромно съжаление от магистралата нямаме възможност да разгледаме населените места, които подминаваме. Снимам в движение, но скоростта не ми позволява да докарам читава фотография. А тези селца и градчета са по италиански кокетни, уютни и загадъчни. Имаме нещастието да уцелим ремонт на пътя и това доста удължава престоя ни на него. Което за пътник, подготвен с книга не е никакъв проблем. Виж, за шофьора досадата граничи с трагедия.

Подминаваме Сан Ремо и си обещаваме да се върнем след няколко дни. Получава се така, че не спазваме обещанието си обаче....Неусетно преминаваме във Франция. Липсва ясно изразена граница и единствената разлика, която усещаме е, че в тунелите вече радиото има обхват. Виждаме табелите на Монако, а после и Ница.

Отбиваме от магистралата и влизаме в Кан. Тук се сблъскваме с доста неприятно задръстване. Сезонът е започнал и градът е много посещаем. Слънцето пече безпощадно, вятър не се усеща изобщо. Заемаме се да открием хотел, което се оказва по-трудно, отколкото си мислехме. В крайна сметка прибягваме до жокер "обади се на приятел". Той ни помага много, като ни резервира хотел на доста добра цена /спрямо останалите/ и с не лоша локация. Доволни, се отправяме на разходка по крайбрежието.

Кан е град в Южна Франция, разположен на Ривиерата в департамента Морски Алпи. Част от метрополията на Ница. През 30-те години на 19-и век френски и чужди аристократи започват да строят в района вили и летни къщи. Така постепенно го превръщат в атрактивно курортно селище. Кан е известен със своите фестивали като безспорно най-прочут е филмовият фестивал, провеждан всяка година през май.

Ла Кроазет е известен с големите, красиви и скъпи хотели. Високи здания с изящни фасади, в чиито основи са разположени безбожно скъпи магазини на световноизвестни марки за парфюми, облекла, бижута и пр.

По улицата бавно се плъзгат лъскави автомобили на космически цени. Между тях притичват туристи и се стрелкат мотори. Малък хаос цари на този път, но за моя изненада липсват изнервящите клаксони и подвиквания. Тук, разбира се, е и традиционният за всички морски курорти широк тротоар с пейки и столове, обърнати към морето. Харесват ми сините метални столчета, които можеш да преместиш, където поискаш. Наместваме се точно пред парапета и се зазяпваме в морето. Преминаващите зад гърбовете ни не пречат да си създадем малко романтика. В ниското под нас остава плажът, заселен с нагъсто разположени чадъри и шезлонги, ресторантчета и кафенета. Заливът е пълен с яхти и лодки, които плавно се приплъзват по водата.

След като дълго съзерцаваме лазурно синьото море, с неохота ставаме, за да поемем към едно от яхтените пристанища. Гледката е впечатляваща! Меко казано:) Пред нас са се ширнали стройни редици яхти от всякакъв сой и калибър. Тихо и кротко се полюшват, привличайки жадните погледи на туристите. Не бих казала, че си мечтая за подобно ...хм, съоражение...дори и от онзи двуетажния вид. Но мен морето винаги по-скоро ще ме плаши....

Посядаме на скалите и наблюдаваме хората, които минават покрай нас. Млади семейства с деца, понесли кошници за пикник, малки сгъваеми столчета и весело настроение. Възрастни двойки, с порядъчен загар, излежаващи се на плажа до пълното скриване на слънцето. Туристи с раници на гърба.... И други туристи с шармантни вечерни тоалети, накити и прически...понесли се сред благоуханни парфюмени облаци и смях с бърза крачка към лъскави заведения. 

Ресторанти и барове се изпълват с народ, а на крайбрежната алея вече разминаването е трудно.
Слънцето залязва, но оживлението става все по-голямо. Избираме си италианско ресторантче, привлечени от огромните пици, които виждаме да сервират. Бутилка добре охладено Шардоне и две пици, тих разговор на закътана масичка за двама в дъното на заведението... разходка без цел и посока...приключва първата ни вечер в Кан.