Летни емоции: Генуа

И така....това ще е разказ за едно волно пътуване, започнало в Италия, продължило във Франция и завършило отново в Италия. Без никакви ангажименти, без никакви резервации, с план ден за ден...

*поради обема на съдържанието, ще го разделя в няколко публикации.

По обяд самолетът кацна на летище Бергамо, на почти 30 км. от Милано. Полетът е лек и доста кратък, а самолетът, претъпкан с народ. С други думи - нискобюджетни авиолинии. След кратко объркване на необходимите документи и прегрупиране на място успяваме да вземем ключовете на предварително резервираната кола. Точно, както си представяхме! Оказва се миниатюрно Фиатче 500, снежно бяло и ухаещо на ново. Чудесно начало на едно по-различно изживяване.

Поемаме по магистралата към Генуа. Не, че магистралата отива директно там. След поредица прехвърляния от един аутобан на друг, преизчисляване на маршрута с навигацията, в крайна сметка се откъсваме от сложната инфраструктура на покрайнините на Милано и се насочваме към Генуа.

Генуа е град, който отдавна искам да посетя. Богатата му история винаги ме е привличала като магнит.  Както и всеки друг италиански град или село впрочем.

Според Уикипедия пристанището се използва още от древните гърци, които основават тук колония. През 205г. преди Христа гръцката колония е разрушена от картагенците. Възстановена е отново от римляните, които я използват като база за флота си. В началото на XII в. започва разцветът на Генуа и градът се превръща в търговски център. Градът-държава загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците. Генуезките владения извън границите на града постепенно се оказват под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година, когато е завладян от французите. Днес Генуа е най-важното морско пристанище на Италия.

Влизането в Генуа се оказва впечатляващо! Плетеница от аутобани, естакади и прочее сложни пътни съоражения, доста смущават чужденеца. Непрекъснато се стрелкат мотористи, които сякаш изобщо не са заинтересовани от останалите участници в движението. Шофьорите на коли спират когато, както и където им е удобно. Тирове и товарни коли сноват около пристанището на колони. Мигачи и аварийни светлини сякаш не съществуват. Бързо се свиква обаче. Още повече, когато си турист и бъркаш посоките, е особено приятно никой да не те освирква и притеснява допълнително. 

Градът е динамичен, забързан и трескав. Разхвърлян по-скоро по дължината на брега, отколкото навътре в сушата. С огромни здания и спретнати резиденции. С балкони, преливащи от зеленина и пъстри цветя. Кафенета, с малки масички за двама. Дълги плажове с кабинки, алеи с палми и цветя.

Решаваме да посветим вечерта на разходка по част от сякаш безкрайната крайбрежна алея.

Слънцето все още грее, но с лека, галеща топлина. Силен вятър вълнува морето и обръща перести бели вълни. Алеята е изпъстрена с щуреещи малки деца, джогинг почитатели и хора, излезли на разходка и вечеря. Плажовете напускат закъснели почиващи.

И магията на онзи любим, тих момент по залез, неусетно те обгръща. Красивите, сложно орнаментирани къщи стават още по-загадъчни зад високите си огради. Дълги сенки мързеливо се плъзгат пред разхождащите се.  Движението по улиците постепенно заглъхва и утихва.

Ресторантите се изпълват с шумната италианска реч, а забързани сервитьори сноват със светкавична скорост сред масите. И животът става още по-хубав след огромната пица с аншоа...