Ф-р -р-ренско грозде

Днес в главната роля е един храст френско грозде. Значи. Бодвате го под формата на стръкче в единия край на двора и три години забравяте за него. Тогава той решава, че ще ражда плод. И се заема здравата да работи по въпроса. Цъкате и се чудите какво го е прихванало, когато чувате по новините, че днес иде градушка. Наред с другите сто неща по двора, които трябва да спасите, окото ви се спира и на този храст. Ще бъде жалко, ако остане недооценен и падне в жертва на градушката. Не, не ! Категорично стига сте отстъпвали пред тази стихия. Ламарините на колата и протеклият покрив са достатъчни щети. Изведнъж храстът ви става просто ужасно мил и скъп.

И така, хващате двамата пакостника за ушите и го удряте на чувства. Защото се оказва, че именно те са призвани да спасят мъничките червени зрънца от страшната им съдба. Слагате столчета пред храста, посаждате двете човечета в тях, връчвате им по една купа и съвестта ви е чиста. Следват пет минути възклицания:

 " Ах, че приятно!"," Аз ще работя берачка като порасна!"," Виж, колко нежно и красиво!", " Пу, че аз ще набера повече!".

После идват следващите пет минути:

" Хъм, много, бе!" , "Ей, значи няма край!" , "Пак ме измъчваш да работя!".

И толкоз. Повече няма. Настава тишина. Столчетата са вече празни, купите са зарязани, а кучето доволно облизва едната. Облакът се носи на хоризонта право към вашето храстче и освен да си го оберете, заканвайки се на висок глас как сама ще си го ядете и няма да почерпите, друг избор не остава. Но никой не се отзовава на мърморенето. Всъщност до крака ви се насажда само кучето, което хипнотизира всяко откъсното зрънце и навярно си представя как то по магически път самичко ще кацне в устата му.