Краят на един делничен ден. Адски студен, между другото. Предстоят пет етажа за качване. За пети път в рамките на същия този ден. Аз нося три раници и две торби (общо пет багажа). В краката ми се плете един петгодишен, който го мързи да ходи, камо ли да катери стълби. И се опитва да увисне на ръката ми, за да го влача и него нагоре. Със спринт превземаме първия етаж и ето, че продължава канонадата въпроси, която е започнала отдавна в колата и само за момент е спряла, докато сме се разтоварвали.
"Мамо, какво значи кух?"
"Ще ти обясня най-подробно като се качим, сега имам сили само да пуфтя."
"Ех, добре, де." Две секунди и още един етаж. "Мамо, мамо, ама защо госпожата вече не дава на Оскар да прави хартиени самолетчета?"
"Идея нямам." Пръхтене и още един етаж.
"Сигурно, за да не си избодем очите с него. Опасно е, нали, мамо?"
"А, да. Сигурно затова. Права е госпожата, вие не мислите много като играете и може да влезе в някое оченце."
"Аха." Стълби, стълби и още стълби. " А! Мамо, защо е толкова трудно човек да си намери приятел?"
"Ох, моля те, потърпи да се приберем и да си поема дъх. Всичко ще ти обясня."
"Добре, добре. Мамо, пак съм гладен."
"Хррррр."
Та, за този гладник, ако щете вярвайте, вечно имам нещо в чантата или в джоба. А! Ето, че дойде време за едно такова малко чудо, което хем е вкусно, хем засища и дава възможност да оживее, горкото дете, до вечеря.
Продукти:
5 с.л. кокосово масло
1/3 ч.ч. кафява захар
2 яйца
1 и 1/2 ч.ч. овесени ядки
1 и 1/2 ч.ч. безглутеново брашно
2 настъргани моркова
1 настъргана ябълка
1/2 ч.ч. ситно натрошени орехи
1/3 ч.ч. кокосови стърготини
канела
Предварително си подгответе и настържете ябълката и морковите, натрошете ситно орехите. Аз свърших тази част в блендера.
С миксера разбийте захарта, мекото масло и яйцата. Добавете канелата. Следват овесените ядки. После чашата брашно, а след нея кокосовите стърготини. Накрая всичко се обърква хубаво с настърганите моркови, ябълка и орехи. Тестото е гъсто и стегнато.
Гребнете от купата със супена лъжица и оформете тестото с ръка в плосък кръг. Разположете сладките върху пекарска хартия и ги печете на 180 градуса 15-ина минути.
И вече си имате вкусни, хранителни и засищащи, не твърде сладки бисквитки. Стават и за замразяване в камерата, което ги прави още по-практични.
Разбирам изтощението ти, но детето ти е задало един жесток въпрос, защо е толкова трудно да си намериш приятел, много ми хареса целия диалог! Жестоки бисквитки! Поздрави от мен!
ОтговорИзтриванеДа, Павлина, измежду типичните въпроси, успява да вмъкне и философски такива, на които ( да призная) понякога ми е трудно да отговоря. Ето в случая на този обърнахме голямо внимание малко по-късно, но не съм убедена, че детето ме разбра.
ИзтриванеНов прочит на овесените бисквитки- харесва ми!
ОтговорИзтриванеа малките философчета, точно на тази възраст са ми любими;)