За милите жестове

Тази година имах свръх сериозното намерение да си направя домашен ликьор. Имах си и другар в този проект, с който взаимно се нахъсвахме. Аз си набелязах вишните като цел. Скромна, но все пак реална цел за моята амбиция.  Снабдих се с всички материали. Вишните бяха класика- домашни и био. Лошото е, че се оказаха червясали ... та, така проекта замря от моя страна. Както се казва, при първото препятствие се спънах и там си и останах ...

Опечалена, наблюдавах как сезонът на вишните приключи, но така и не направих мечтаната вишновка. Догодина, рекох си.

И ето тук е моментът с милия жест. Сродната душа, с която обсъждахме и разменяхме рецепти, дискутирахме с какви десерти ще сервираме ликьора, се оказа по-отговорна от мен. И завърши най-съвестно проекта. И с трогателен замах ми подари не един, а пет ликьора. Пет различни вида! По едно бутилче от всеки - от цитруси, от вишни, от зелени орехчета, от портокал и от рози.

Съвършени, разтапящи осезанието, стоплящи амброзии, затворени в мънички бутилки. Всяка от тях е толкова различна и уникална като цвят, аромат, вкус и емоция. Нямам търпение да ги опитам в комбинация с храна!