Отличникът амарант

Ако се стремите като мен към някакво горе-долу здравословно хранене (без залитане в крайности), ще ви е полезно да опознаете що за чудо на природата е амарантът.

Смята се, че негова родина е Централна и Южна Америка. Амарантът е бил основна хранителна култура за жителите по тези земи. За потрес на новите завоеватели, зърнената култура участвала в езически обреди с жертвоприношения и поради тази причина забраняват отглеждането му.

Чак през  ХХ век се възобновява отглеждането на амарант. Днес той е широко разпространен не само в старата си родина, но и в Азия и Африка.

• Освен с драматичната си история, амарантът е интересен и с полезните си съставки. Има висок процент протеини - около 17%. Съдържа всички незаменими аминокиселини, като количеството на лизин е три пъти по-високо от това на другите зърнени култури. Има 8% естествени мазнини, голяма част от които са ненаситени.
• 
  
• Това е хранителен продукт, който може да бъде включен в менюто на малки деца и хора, страдащи от проблеми със стомашно-чревния тракт. Богат е на витамин Е. Характерна е и  липсата на глутен, което го прави безценен за страдащите от глутенова ентеропатия и изключително подходящ за захранване на бебета.

В кулинарията амарантът може да се включи в различни гарнитури и плънки, за сгъстяване на супи. Може да се използва смлян на брашно за сладкиши. Интересно е, че се приготвя и като пуканки. Всъщност амарантът наподобява малки зрънца, малко по-големи от грис. Кипва се, след което се вари на тих огън около 20мин.

Приложения и рецепти в безкрайния Интернет има много. Ето и две скромни импровизации от мен:

Салата или гарнитура за месо от задушени броколи, царевица, сварен белтък и амарант, подправени със зехтин и чесън.

• 
  
• 
• 
  

И традиционните пълнени чушки, в които по-различното е добавянето на амарант в плънката.