Ден като ден, но не съвсем

Да предположим, че днес е поредния работен ден ... Един измежду многото ... Различен от другите с ... всъщност нищо! Станали сте в сумрак и сте изгълтали кафе без даже да му усетите вкуса. Взели сте душ, който не ви е разсънил. Приготвили сте чайове, закуски, избърсали сте едно-две хремави нослета, напъхали сте се в някакви дрехи, посрещнали сте бодрата баба-смяна, нарамили сте разни чанти и в тръс сте поели надолу по стълбите. 

Благодарение на хладната и щипеща утрин, се е събудила най-после някоя мозъчна клетка и благодарение на нея, подкарвате колата към другия край на София. Скучаейки в поредното задръстване, виждате, че една от набързо понесените чанти е тази с фотоапарата. Супер! И до там.

По обяд леко гладни, леко нервни, леко изпушили и леко преситени, свеждате поглед и виждате чантата току до левия ви крак. След минута вече сте навън, с чантата на рамо. И започвате да гледате. Да виждате. Разни работи. Които май само вас вълнуват. Но пък ви радват. И съвсем ви стигат. За днес.

П.П. Специални поздрави за Pep-40 от "Храна за мой'те канибали" и нейната вкусна рецепта за Лимонови мъфини !