Летни емоции: Монте Карло

И пак е сутрин ... Още сме в Кан.  В съседната пряка до хотела има миниатюрно кафене. Грабваме два-три кроасана от бара и поръчваме силно еспресо. Обсъждаме набързо плана за деня и решаваме да поемем към Монте Карло. Качваме се на магистралата и за нула време сме там. Влизането в града всъщност е едно дълго спускане по вити, стръмни улици (досущ като водна пързалка в лунапарк). Но красиви и живописни улици, без съмнение. Тук преобладават по-скоро блоковете. Цената на жилищата е толкова висока, че е разбираемо защо.

Колата не е проблем. Оставяме я в подземен гараж под един търговски център. Скъп гараж, както и всичко друго тук. Излизаме на повърхността и за момент се оплитаме в лабиринта от вътрешни дворове, мини паркове, стълби и площадки. Изкачваме се в красива градина с редки растения. Наистина е прекрасно! За съжаление е толкова горещо, че бързаме да се скрием на сянка. Около нас всичко трепти чисто, елегантно и най-вече ( пак ще кажа онази дума) скъпо. Няма нещо, което да не изглежда скъпо - от парапета на стълбището, през саксиите, пълни с цветя, до пейките в парковете, ресторантите, мини площадите, магазините ...

От една тераса дълго наблюдаваме яхтено пристанище. Водата е лазурно синя и чиста, а на ята се щурат рибки. Яхтите мързеливо се полюшват във водата, излъчвайки пренебрежителното спокойствие на задрямали великани - горди и извисени над дребните човеци. По палубите им сноват екипажите, подхванали излъскването на всяка една възможна повърхност и трескаво заети с Бог знае какви важни и неотложни морски дела.

Запъхтени и прегрели от слънцето, се изкатерваме до Двореца на принца на Монако. Усещането е като в приказките - широка павирана алея, която води нагоре и нагоре ... до рамото ти се извисява крепостната стена, а над главата ти достолепно виси старовремски фенер ... завои, дървени порти ... няма как да не си представиш конници, пришпорващи запотени жребци посред нощ, отнасяйки някое важно съобщение, запечатано с восък ( ала Тримата мускетари:–) ). От едната страна, замайващо подреден  и строен, се простира градът; от другата - умопомрачителна гледка към морето. Спретнати униформени полицаи и караули пред двореца, красив парк и приказните сгради и улички на стария град, и туристи ... стотици туристи, строени на опашка пред музея, снимащи се пред часовоя на двореца, надничащи през крепостната стена, катерещи се по старите оръдия, пазаруващи сувенири, препълващи ресторантите ... 

Разхождаме се из тесните улички на стария град около двореца. Обичам да гледам малките прозорчета и вратички, цветните сгради, кокетните ресторантчета, магазините за сувенири със снимка на кралските младоженци, изложена на витрините. Правим успешен опит да намерим маса за обяд. Виното не струва, но пък храната е приятна. Отпускаме се, приятно охладени от въртящия се вентилатор зад гърбовете ни.

Когато решаваме да продължим разходката си, жегата все пак ни сломява. Установяваме, че явно сме страшно несериозни и разглезени, след като обмисляме опит за бягство от това красиво място. Качваме се на колата и обикаляме безцелно улиците на Монте Карло в опит да разгледаме още и още ... те са същински лабиринт, през който би ни било невъзможно да намерим точно същия път назад ... пред нас се разкриват нови приказни кътчета, уютни местенца за релакс под някоя палма, пищни фонтани и коя от коя по-красиви сгради. Но ние сме дотук. Време е за плаж, мохито, книжка, шнорхел, още мохито и мързеливо чакане на залеза ...