След кратка борба с картата на Парижкото метро, поемаме от Триумфалната арка към Монмартър. 10 часа сутринта е. Добре отспали си, бодри и ентусиазирани, започваме изкачването по полегатия хълм, върху който е разположен този квартал. Пред нас изниква внушителната базилика Сакре кьор. Стълбите са толкова много, че решаваме да се подкрепим с обилна закуска преди да се захванем с катеренето им. Обожавам френската закуска – топли кроасани с масло и кафе с мляко.
Дълго кафепиене в подножието на катедралата и чакане дъждът да спре. Когато най-сетне поемаме нагоре, въздухът е кристално свеж, паважът е мокър и атмосферата е пропита с вълшебство.
Надпреварваме се с групи туристи, заобикаляме неизбежните продавачи на чанти Луи Витон за по 10 евро, преборваме се с няколко желаещи да ни вържат гривна за късмет и най-сетне се озоваваме на последната площадка. Гледката към ширналия се Париж е зашеметяваща. Огромен не, ами Огромен!
Влизаме в катедралата и май само аз спазвам забраната за снимане вътре. Красива е! Монументално произведение на човешкия гений и стремеж за достигане на Бог!
Под звуците на цигулката на уличен музикант, тръгваме на разходка из уличките на Монмартър. Прекрасни! Малки, сгушени между къщите, пъстри и уютни улички. Магазинчета с микроскопични размери надничат иззад шарени витрини. Кукленски ресторантчета подканят да седнеш и да оставиш деня да се изтече покрай теб. Улични художници излагат творбите си и те канят да им позираш за портрет.
Тук няма тълпи. Не мога да си обясня защо…заради дъжда ли или просто не е толкова популярна дестинация. Може би туристите се ограничават с катедралата... А какво по-чудесно от това да се загубиш 5-6 пъти из тези разкошни улициJ
Добър разказвач си! С удоволствие се загубвам заедно с теб из уличките на Монмартър.
ОтговорИзтриванеРадвам се, Ивейн :)и ти благодаря :)
ОтговорИзтриванеКъсмет е, че не е имало тълпи. Иначе от хора с раници става почти невъзможно да усетиш мястото. Винаги дебна часове, които не са пикови:-)
ОтговорИзтриванеЯвно заради времето беше така, Мария. Малко дъжд, голям праз, да не сме от захар :) за раниците незнам, но всеки втори размахваше под носа ми ДСЛР, а аз с моя потрошен апарат се пуках по шевовете от яд. Оказа се, обаче, че все още снима нормално, де.
ОтговорИзтриванеМного харесвам кокетността на Монмартър и историята, зад стените и прозорците на къщите там. Доста е туристическо и наистина сте имали късмет за липсата на тълпи, макар че рано сутрин да си там май е разковничето. А ако вали още по-добре :). И аз имам много хубави спомени от закуската с кроасан и кафе. Това, макар и клише, ме сгрява винаги като се сетя за посещението ни в Париж. Благодаря ти за разказа в картини!
ОтговорИзтриванеlittlethingslife, аз ти благодаря за отделеното време :)
ОтговорИзтриване