Средиземноморско пътешествие - Тунис

Африка! Досега не сме се докосвали до нея. Имахме около пет часа за разглеждане на Тунис, от които един неволно проспахме. Телефонът автоматично се е настроил по тунизийско време и всъщност алармата ни е събудила по-късно. Но внимавайте, корабите запазват часа си непроменен и не се настройвате към местното време, че току виж сте изпуснали да се качите обратно, когато трябва. За толкова кратък ( за нищо на света не пропускам закуска, та и още половин час отмина в похапване) престой препоръчвам горещо да си наемете такси от пристанището. Не забравяйте да се пазарите - един път с агента на таксиметровата компания и втори път със самия шофьор. Плаща се накрая след като ви върне на пристанището, та страховете ми да не ни зареже нейде по сокаците, горе-долу се притъпиха.

И така, с осигурен превоз може спокойно да препуснете към Медина, а после обратно в посока Картаген и Сиди Бу Саид. Ако трябва да съм откровена, от Медина очаквах повече. Представях си атракция тип Капалъ чарши, но всъщност видяхме едно доста по-бедно и непривлекателно подобие. Търговците си съперничат по нахалство с турските си колеги и аха да погледнеш някоя и друга стока, се оказваш хванат натясно от продавач, не просто търсещ, а налагащ ти сделка.

Музеят Картаген е много интересен обект за посещение, но е почти невъзможно да го оцениш при четиридесет градусова обедна жега и мор. Поне ние не бяхме в състояние. Има великолепни тераси с гледка към града и пристанището, които ако човек има повече време за съзерцание, биха донесли истинска наслада за очите.

Сиди Бу Саид е прекрасно бяло-синьо селище, с чаровни улици и огромни цветни бугенвилии, окичили прозорци и порти. Е, както обикновено, ще трябва да се приповдигате на пръсти, за да гледате над главите на туристите и да се обречете на неизбежен пазарлък, ако искате да си купите сувенир, но какво пък това си е част от тръпката. Признавам малко съжалявам, че не се осмелих да опитам някой от местните сладкиши, щедро предлагани по колички и сергии. Изкушението беше огромно и ако часът за прибиране не ни притискаше, може би щях да се отдам на дегустиране на тези захарни вълшебства.

Честно казано, макар и с толкова кратък срок за разходка, всъщност ми беше предостатъчно и във финала полуразтопена от жегата и влагата почти на бегом се втурнах към климатиците на кораба. Докато обядвахме на палубата и наблюдавахме виртуозните маневри по изтеглянето от тюркоазеното пристанище, се питахме дали Тунис повече ни хареса или по-скоро ни стресна. От една страна белите плажове и невероятния цвят на морската вода те канят на повторно посещение. От друга обаче - полицията на всеки ъгъл с бронежилетки и автомати, военните камиони и ограждения от бодлива тел пред държавните учреждения, отчайващата мръсотия и навалица, безумно изнервения трафик и напрежение, те карат да се замислиш по-сериозно.

 

P.S. Следваща спирка - Палма де Майорка!