2014/02/13

♥ ♥ ♥

Да видим сега, има ли някаква условност, по която моя милост тачи деня на Свети Валентин от тийн годините си до днес в зората на трийсетте.

В началото  на пубертета - нямам гадже - следователно хейтвам празника на любовта.
В разгара на пубертета - имам гадже - празнувам и още как!
Студентско аз - мнооого сме сериозни, ще се венчаваме скоро! - по принцип го отбелязваме, но вече ни тежат сметките за наем, ток, парно и вода, та не ни е много до празници. Гледаме да се отчетем по-символично.
Семейно аз - с двата крака в брак и две деца - за нас всеки ден е празник! Купонясваме денонощно! Както и сменяме памперси, разхождаме се нощем с бебета на ръце, търчим да работим, да се развиваме и да градим кариери. Не ни трябват поводи, трябват ни детегледачи. Другото си го знаем.
Днешно аз - пак празнувам, но сякаш малко се преструвам - правя картички-валентинки с децата и се любувам на тяхното вълнение.



2 коментара:

  1. Хах, как ме усмихна, Дина... Аз съм в 4-тия етап, студентския, ама малко по-различен. Не сме с идея за брак все още, но и не приемаме само 14 като ден на любовта. И така...
    Много вдъхновение вкъщи, донесе го и при мен! :)
    Поздрави и хубав ден. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Важно е да се празнува- всеки ден, през ден, през час;) Животът е празник или поне в моите представи трябва да е такъв.
    Никога не съм празнувала Св. Валентин, по мое време не беше модерен. Но сега имам повод да празнувам 14-ти февруари и съм щастлива;)
    Хубав празник Дина!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...