2013/08/27


Обичам денят да започва така. Закуска от градината, която даже рядко стига до чинията. Продължава с дълга разходка в гората и скромен пикник на сенчеста полянка под високи борове. "Ти изглежда добре си почиваш?!", ми каза наскоро някой. Почивам си и още как! Улавям всеки миг, който ми носи наслада и си ги трупам на склад. А лятото е на път да се изтъркаля и колкото и силно да го дърпам за полата, то все пак ще си отиде. И пак ще нахлуе онова бясно ежедневие, в което дишаш на пресекулки и то, ако ти остане време.






4 коментара:

  1. Аз също обичам денят ми да започва така!
    Прекрасни кадри! Усмивки! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ами завиждам за лятото ти тогава;)
    Дано есента не те дърпа много силно, че да се отпуснем и ние край снимките ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. хахах, Мъхче, то чак аз си завиждам:)) снимки има, колкото щеш, ама не ми се пише нещо.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...