Градските паркове през есенните сутрини са като музеи. В делничните дни изглеждат пусти, а уикендите - претъпкани с народ. Повече ги харесвам безлюдни и тихи. Когато се чува полъхът на листата и се усеща лекият мраз. Когато краткият престой на някоя пейка изглежда почти героичен в очите на забързаните минувачи. А разтворената книга направо отчайваща за изстиналите пръсти. Чак по обед денят разкрива и топлата си страна, така търсена от всички. Експлозии от цветове, отлитащи листа, силен дъх на влажна земя - детайли от ювелирното изкуство на природата в града.
Спиращи дъха снимки - разкошни са! Красива есен и прекрасни емоции през нея! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Дани!
ИзтриванеАко продължаваш в същия дух, ще взема да напусна работа;))
ОтговорИзтриванеХохохо ... имам предупреждение от 1001 посоки, че ще изтрая не повече от три месеца у дома:)
ИзтриванеРазкошни есенни снимки и насроение, но и аз съм от тези, които смятат, че няма дълго да издържиш у дома :))
ИзтриванеПрегръдки:)
Ивеее:)))
ОтговорИзтриване