2012/02/17

В края на седмицата ...

Да си призная честно, повече няма да се разболявам ... Едноседмичното ми грипообразно боледуване ми костваше тежко психическо и физическо натоварване, което за нищо на света няма повече да си причинявам. Я, си ходи с течащ нос на работа, заразявай си мирно и тихо всичко живо наред и да ти е мирна главата.

Всичко започна ... всъщност не помня точно кога, но имам ясни спомени от понеделник. Как се вдигнах от бюрото в офиса и с бучащи уши се отнесох към личния лекар. След почти три часово чакане пред кабинета, обогатена с кой знае още колко вируса, се оказах обгрижена до степен на снабдяване с цели пет дни болничен. Щом трябва - рекох си - ще лежа и ще се лекувам! Чак смешно ми става сега, като се сетя за тези си безумни мисли. Дойде първата истерична вечер, в която (почти) шестгодишната ми дъщеря реши да произведе 24 картички за Св.Валентин. Не можела да се справи сама! Трябвало й помощ! Каква съм била? Болна!  Примирих се и нарамих ножиците...

Дойде и той! Вторник-ът! Поизлежавах се до 7 и 30 сутринта, когато трябваше да раздигам и спретна народа за градина. Към 9 и 15 реших, че мога вече да полегна и да си поболедувам ... и тогава дойде То! Обаждането! Сложило началото на артилерийска атака от позвънявания, мейли, претенции и спешни задачи. Картинката на чорлавата и хремава мен, с двегодишен нинджа на коленете ми,  пишеща мейл и говореща по телефона,  ще ме преследва докато съм жива. Споменах ли, че въпросното двегодишно е обзаведено с мръсни шоколадови пръсти и количка, която си умира да заплита в косата ми? 

Срядата се разми някъде между температурата, телефонните разговори и четвъртата презентация, която трябваше да преведа. Всъщност не съм сигурна това сряда ли беше или четвъртък ... на финала обаче презентациите са общо десет. Казват, че гласът ми звучал странно тогава ...

В петък вече проглеждам с едното око. Обещах си никога повече да не се разболявам и да не работя от вкъщи. 

В заключение да споделя поне едно хубаво нещо - сладкиш, който в умопомрачение правих там някъде през въпросната седмица. Оказах се лишена от яйца, та търсих рецепта за нещо сладко без този продукт. Добре, че беше Диди от Готвенето е забавно!, която ме извади от затрудненото положение. За кой ли път:-)

Та, ето и Рецептата. Единственото изменение, което внесох са стафидите на мястото на сушените череши.



Слънчев, топъл, уютен и ведър уикенд на всички!

10 коментара:

  1. По законът на Мъфри, твърде често се случва когато си болен да се появи най-спешният и важен работен ангажимент :( Пожелавам бързо оздравяване и завръщане към "нормалното ежедневие" :)

    ОтговорИзтриване
  2. :))) Оххх мила Дина, прости ми че се смях, но пишеш много забавно, незнам дали съм ти го казвала вече :) Просто така добре си представих картинката, че чак те виждам ... много се надявам, че вече си добре!!! Аз предишната седмица бях в подобна ситуация и като допълнение и мъж ми беше в командировка, а нашите геройски се предадоха и казаха да си гледам диванетата :))) И в допънение сестра ми, която замина в чужбина ми прехвърли прилежно всички служебни ангажименти ... накуп ... ей идеше ми да се обеся, а и беше точно пред рожденния ми ден ... тогава и аз си общах да не боледувам, вече никакви температури и тем подобни :)
    Много прегръдки на теб , сладката Алис (и ние си имаме една от вашите валентинки:)) и разбира се за шоколадовия Гого :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иве, то си е смешно:) голям напън беше, във всеки случай ... Поздрави на дечицата:)

      Изтриване
  3. Ди, боледувай си вкъщи пак, ама лекичко и някак така по- ненатрапчиво, но се заречи никога вече да не си вдигаш телефона, когато си получила цели 5 дни болничен! Колко висока ти бе температурата в онзи момент, когато прие първото обаждане?!
    Имала си много противна седмица- желая ти да не се повтаря, но пък завиждам на работодателя ти за това колко предани служители има, признавам си!
    А малката творческа муза няма да я намесваш сега- детето е имало проект за празника, как твоето боледуване променя датата на самото събитие и кое ще извини липсата на личен поздрав към скъпите хора!
    Малките шоколадови пръсти също са твърде сладки, за да бъдат приети за валиден терор, така че си оставаш само с работните и физически неволи, за което получаваш цялостното ми съчувствие!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахах, ценен служител съм си определено:) а малките бяха толкова щастливи, че съм си вкъщи, че нито болест ги интересуваше, нито работата ми ... липсвам им на горките. Чак се замислих къде е смисълът от всичкия този напън, като най-ценното за децата е да сме заедно ... Незнам, разкиснах се нещо:(

      Изтриване
  4. Работеща майка и болнични дни, изкарани като такива? - това ми се струва мисия невъзможна. Съгласна съм с Бубето - ако има следващ път, което не ти пожелавам, никакво вдигане на телефона!
    а сладкиша ми е много оборотен,лесен е и си го харесвам, много ефектно си го показала!
    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Диди, благодаря ти за комплимента:)за мен е голямо удоволствие да посещавам блога ти, макар рядко да оставям коментари. По темата - съгласна съм, но пусто няма как да стане:(

      Изтриване
  5. Ако си кажа мнението, може и да изляза лоша, а не съм такава,..., ама не се сдържам;) Няма работа, която да ме накара да извърша този подвиг. Другият път ако ти е трудно да си вдигнеш телефона, само кажи-ще го скрия и ще поема вината за несвършената "спешна" работа;)))
    Пожелавам ти обаче да не ти се налага да вземаш подобни решения, а да си здрава и работоспособна;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мъхче, ето значи кой ще носи отговорността:) не съм работохолик, старая се да въведа строг ред и разделение между работата и личния живот. Този път обаче те се смесиха и ми докараха стрес:)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...